Бяла черква е там, където свършват последните северни гънки на Стара планина и започва просторната Дунавска равнина, а река Росица напуска живописния си пролом и поема през полята. Селище с изключително богата история, едно от ярките просветни и революционни средища от епохата на Възраждането.
Местните обитатели – траки, римляни, славяни, прабългари и османски турци – са оставили следи в землището на Бяла черква през почти всички исторически периоди : крепости, селища, манастири, антични пещи за строителна керамика, пътища, монети, оброчни плочки, накити и оръдия на труда. Оттук минавал римският път от Никополис ад Иструм /с.Никюп/ за Мелта /Ловеч/ и Сердика. Първото селище е възникнало на отвъдния бряг на река Росица, в местността “Селище” и носело името Белинска Бяла черква. Според преданието неговите жители участвали в първото Търновско въстание през 1598 г., след което турците опожарили селището. Днешна Бяла черква е възникнала върху селцето Мурад бей, наричано още Горни турчета, създадено през ХV в. от турски колонисти с цел стопанско съживяване на владението, подарено на Гази Фируз бей. През ХVI  и ХVII в. тук се заселват  християни от  изчезналото средновековно селище Белинска Бяла черква, както и от близките села. Българите стават преобладаващо население. Името Бяла черква е възстановено след Освобождението през 1878 г.
През Възраждането в селото настъпва подем, свързан с борбата за църковна независимост и националноосвободителните борби.През 1832 г. белочерковци построили първата църква “Св.Димитър “, а през 1866 е построена  новата цълква, която съществува и днес. До селото достига препис на Паисиевата история, а през 1835 г. било открито първото килийно училище.Нова училищна сграда била построена през 1858, а през 1874 – открито и първото в околността класно училище.
През 1869 г. Бачо Киро създава в Бяла черква първото селско чителище с името “ Селска любов “, а на следващата година и първата пътуваща театрална трупа. Училището, читалището и църквата превръщат селото в културно и просветно средище, което активно се включва в националноосвободителните борби. През 1872 г. тук е основан революционен  комитет с председател Бачо Киро  Петров. Започва усилена подготовка за борба, която дава плодове през бунтовния април 1876. На 28 април/ст.ст./1876 101 белочерковци начело с Бачо Киро тръгват към сборния пункт в с. Мусина, където се сформира четата на поп Харитон и Бачо Киро, водила деветдневни  героични сражения  с турците в Дряновския манастир. 75 млади мъже от Бяла черква оставят костите си сред руините на манастира. Бачо Киро успява да се спаси, но бива заловен и изправен пред турски съд в Търново и обесен на 28 май 1876. В същата година трима белочерковци се сражават в редиците на Ботевата чета.На 24 юни/ст.ст./ 1877 г. Бяла черква посреща свободата.След Освобождението започва икономически и културен подем. През 1895 г. учителят Никола Бакев полага основите на БСДП, а през 1897 г. Цанко Церковски учредява Младежко Просветително дружество, което поставя началото на организирано земеделско движение у нас.Основен поминък на населението са земеделието и лозарството. Още през 1900 г. в Бяла черква е докарана първата вършачка. Следва закупуването на още 108 такива – толкова, колкото в цяла Северна България.
През 1903 г. се създава лозарско дружество, а  през 1905  се полагат основите на Кредитна кооперация “Защита” – една от първите в страната. Селото е водоснабдено и електрифицирано през 1922 г. Много са белочерковците, взели участие във войните. Техните имена са изписани на Паметника на свободата в центъра на селището.Бяла черква е родно място на велики българи – Бачо Киро, Цанко Церковски, Райко Даскалов, проф. Ал.Бурмов. В чест на 100-годишнината от Априлското въстание през 1976 година Бяла черква е призната за град. На територията на града признателните поколения са издигнали 11 монументални паметника и поставили 94 паметни плочи. За историята на селището разказват 4 музея.

Първите стъпки на музейното дело в Бяла черква откриваме в дейността на нашите възрожденски деятели – поети, книжовници, учители, духовници и революционери. Още в предосвобожденските години се заражда интересът на много родолюбиви българи към събиране, проучване и запазване на старини.
От 1928 година датират сведенията за създаване на музейна сбирка към Белочерковското читалище „Труд”, в която започват да постъпват археологически, етнографски, нумизматични предмети, книги и ръкописи. Развитието на музейното дело в селището през първата половина на XX век е свързано с всеотдайната работа на десетки родолюбци, благодарение на които се формират отделите и се обогатяват музейните фондове.
На 16 октомври 1956 година в Бяла черква тържествено е открита Къща-музей „Цанко Церковски” и включена в националната музейна мрежа. Тази година бележи началото на развитието на музейното дело като държавна институция. На 7 май 1976 година по повод 100-годишнината от Априлското въсдтание и обявяването на Бяла черква за град е създадена общоисторическата експозиция за революционното и стопанско минало на Бяла черква. Няколко години по-късно, през октомври 1983 година отваря врати и Къща-музей „Райко Даскалов”, а през 1985 година музейното дело в града бележи постижение в развитието си с откриването на единствената по рода си във Великотърновски регион Природонаучна музейна сбирка „Към природата с любов”.

Днешният ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – БЯЛА ЧЕРКВА научен и културно-просветен институт, чиито основни функции са: събиране, документиране, опазване, изследване и популяризиране на паметниците на културата на територията на селището и съхранява във фондовете си над 16 000 музейни единици.
Структурата на музея включва следните отдели и филиали: Археология, Етнография, История на България ХV – XІXв., Нова и най-нова история, художествен и Природа. Филиали на Исторически музей-Бяла черква  са : КЪЩА-МУЗЕЙ „ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ” и КЪЩА-МУЗЕЙ „РАЙКО ДАСКАЛОВ”.
Музейният комплекс в Бяла черква включва пет музейни експозиции с различен профил, представени в различни сгради.:

- Историческа експозиция и художествена галерия
- Къща-музей „Цанко Церковски”
- Къща-музей „Райко Даскалов”
-Природонаучна експозиция
- Етнографска експозиция

Музеят извършва и екскурзоводско обслужване в историческата църква „Св.Димитър”, до историческата местност „Черничака”, местността „Славееви гори” с паметника на гроба на Цанко Церковски и до всички паметници и паметни места в селището, посветени на Бачо Киро и участниците в Априлското въстание през 1876 г.